Назад
18.05.2023 г.

Конфискува се само налично имущество с неустановен законен произход

Автор: адв. Атанас Джонев| 18.05.2023 г.

Съдът не може да постанови конфискация на имущество с неустановен законен източник, което не е налично в патримониума на проверявания в края на изследвания 10-годишен период и не е установено да е преобразувано в друго.

Това постанови Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в НОВО ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ (пълния му текст виж тук) от ключово значение за приложението на Закона за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) и на предходния конфискационен закон.

1. Въведение
Въпросът дали държавата може да конфискува имущество без доказан законен произход е от съществено значение за гарантирането на правата на гражданите и за ефективната борба с незаконното обогатяване. Българската правна уредба допуска конфискация само при спазване на определени условия.

2. Законова основа
Конфискацията се урежда основно в:

а/Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ);
б/чл. 83а и следващите от Наказателния кодекс;
в/както и в редица решения на Конституционния съд и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

3. Изискване за наличност на имуществото
Конфискацията е допустима само ако:

а/е налице конкретно, индивидуализирано имущество, налично към момента на постановяване на решението;
б/това имущество не може да бъде с неясен произход само по себе си, а следва да има данни за придобиване без законово основание.

4. Не се конфискува хипотетично имущество
Съдебната практика изключва възможността за:

а/отнемане на имущество, което не съществува към момента на решението;
б/конфискация, извършена върху обща стойност, без конкретна материална обвързаност.

5. Практика на Конституционния съд
КС приема, че:

а/конфискацията може да се извършва само въз основа на реално и налично имущество;
б/всеки опит да се отнемат "стойности" или предполагаеми активи без материален носител е противоконституционен (Решение № 15/2010 г. по к.д. № 6/2010 г.).

6. Значението на доказването на произход
Държавата трябва да установи:

а/че имуществото е в несъответствие с декларирания доход;
б/че не е придобито от законни източници;
в/и че е налично и подлежи на индивидуализация – имот, превозно средство, парични средства и др.

7. Задължения на КПКОНПИ
Комисията няма право да изисква конфискация:

а/върху липсващи или изразходвани средства, ако не може да докаже трансформация или прехвърляне;
б/ако не представи конкретна връзка между незаконното обогатяване и предмета на иска.

8. ЕСПЧ - стандарт по чл. 1 от Протокол № 1
Според практиката на ЕСПЧ:

а/отнемането на имущество трябва да бъде пропорционално и конкретно;
б/не се допуска отнемане без ефективна съдебна проверка и без доказване на незаконен произход (напр. делата „Йорданова срещу България“ и „Гагов срещу България“).

9. Невъзможност за обезщетителна конфискация
Правото не допуска конфискация на имущество, което:

а/не съществува към момента на постановяване на решението;
б/не може да бъде заместено с парична равностойност, освен ако не е доказана трансформацията му.

10. Заключение
Конфискацията в България е допустима само спрямо реално, налично и индивидуализирано имущество, което е с неустановен или незаконен произход. Всяка друга форма на „обобщена“ или „хипотетична“ конфискация противоречи на Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и принципите на правовата държава.

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.