Контитуционният съд не може да правораздава вместо друг съд
Автор:адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
1.Конституционният съд на Република България (КС) е независим орган, който упражнява контрол за конституционност, но не е правораздавателен орган по смисъла на съдебната власт, определена в чл. 119 от Конституцията.
2. Правомощията на Конституционния съд са изброени изчерпателно в чл. 149 от Конституцията. Те включват произнасяне по конституционността на закони, тълкуване на Конституцията, решаване на спорове за компетентност между институциите и др., но не включват решаване на граждански, наказателни или административни спорове между страни.
3. Конституционният съд не приема и не разглежда индивидуални жалби на граждани срещу действия или бездействия на други институции, включително срещу съдебни актове. Това важи дори когато гражданите твърдят нарушение на техни конституционни права.
4.Правораздавателната функция - т.е. правото да се произнася по спорове между правни субекти с правно обвързваща сила - е предоставена на съдилищата от общата съдебна система: районни, окръжни, административни, апелативни съдилища и Върховните съдилища (ВКС и ВАС).
5.Съществуват международни институции, като Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, където гражданите могат да подават жалби за нарушени права поради съдебни решения. Но Конституционният съд не е алтернатива на тези институции.
6. В практиката на самия КС ясно се подчертава, че съдът не е "четвърта инстанция" по висящи съдебни дела и не може да ревизира влезли в сила съдебни актове.
7.Единствената възможност гражданин да има "допир" до КС е чрез т. нар. индиректен достъп, когато съд, разглеждащ дело, установи противоконституционност на приложим закон и сезира КС чрез искане за обявяването му за противоконституционен.
8.Това ясно разграничение на функциите е основен принцип в правовата държава - всяка власт (законодателна, изпълнителна, съдебна и конституционна юрисдикция) действа в рамките на своята компетентност.
9. Злоупотребата с възможността за сезиране на Конституционния съд, чрез погрешно разпознаване на неговата функция като „последна инстанция“, често води до разочарование, формални откази и загуба на време и средства.
10.При нарушени права от действия на съд, администрация или законодател, правилният подход е да се следва редът на съдебна защита, предвиден в Конституцията и процесуалните закони - ГПК, АПК, НПК - или при изчерпване на националните средства, да се потърси защита по международен ред.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.