Настаняване за принудително лечение от съд чрез видеовръзка е конституционно недопустимо
Автор: адв. Атанас Джонев
обновена юли 2025 г.
1. Въведение
През 2024 г. Конституционният съд (КС) се произнесе по въпроса допустимо ли е съдът да постанови настаняване на лице за принудително психиатрично лечение чрез дистанционно участие (видеоконферентна връзка). С решението си КС категорично обяви, че подобна практика е конституционно недопустима.
2. Фокус на спора .Делото възниква по повод разпоредбата на чл. 155, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), която допуска участие на лицето в производството чрез видеоконферентна връзка. Спорът се концентрира върху това дали такова участие е съвместимо с:
а/правото на защита;
б/правото на лично явяване пред съда;
в/изискванията за човешко достойнство.
3. Аргументи на Конституционния съд . С Решение № 14/2024 г. по к. д. № 7/2024 г. КС приема, че:
а/личното присъствие на лицето в залата е незаменим гаранционен елемент на производството;
б/дистанционната връзка не осигурява адекватна комуникация с адвокат и с останалите страни;
в/принудителното лечение е дълбоко навлизаща в личната сфера мярка, която изисква най-висока степен на процесуални гаранции.
4. Правна природа на производството .Производството по чл. 155 и сл. ЗЗ е от категорията на особените граждански производства, при които:
а/съдът действа служебно;
б/правото на лична защита има пряко конституционно измерение;
в/намесата в личната свобода трябва да е стриктно необходима и оправдана.
5. Анализ на видеоконферентното участие .КС подчертава, че:
а/технически проблеми, смущения или закъснение в сигнала могат да възпрепятстват справедливото разглеждане;
б/оценката на психическото състояние е непълноценна при дистанционно наблюдение;
в/липсва реална възможност за спонтанна изява и реакция от страна на лицето.
6. Международни стандарти .Решението е в унисон с:
чл. 5, §1 и §4 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ);
практиката на ЕСПЧ, напр. Case of X. v. Finland и Stanev v. Bulgaria, които изискват стриктен контрол при всяко лишаване от свобода с лечебна цел.
7. Отмяна на разпоредбата .С решението си КС обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 155, ал. 2, изр. 2 ЗЗ, в частта, допускаща дистанционно участие. Това означава, че:
а/съдилищата не могат да настаняват лица за лечение чрез видеовръзка;
б/физическото присъствие става задължително условие за допустимост на съдебното производство.
8. Практически последици .Всички производства за настаняване трябва да се провеждат при физическо явяване на лицето;
Постановените до момента решения чрез видеовръзка не се отменят автоматично, но могат да бъдат предмет на искане за отмяна или преразглеждане; Правната защита и адвокатското участие стават още по-важни.
9. Позиция на правозащитната общност
Адвокатски организации, омбудсманът и НПО изразиха подкрепа за решението, тъй като то възстановява върховенството на правата на човека, дори в най-чувствителните случаи. То е особено важно за уязвимите групи – хора с психични разстройства, самотни или институционализирани лица.
10. Заключение
Решението на КС ясно показва, че технологиите не могат да заместят личната правна защита, когато са застрашени фундаментални човешки права. Настаняването за принудително лечение е крайна мярка, която трябва да бъде прилагана със строго съблюдение на процесуалните гаранции, включително правото на лично участие в съдебното заседание.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.