Настаняване за принудително лечение от съд чрез видеовръзка е конституционно недопустимо
Конституционният съд констатира, че законодателят допуска изключение от принципни положения, като позволява лицето, чието настаняване за принудително лечение се иска, и вещото лице да участват в производството чрез видеоконференция. Чрез такава възможност се прави сериозно отстъпление от стандарта на защита на правото на лична свобода и неприкосновеност на лицето, заложен в други разпоредби. Конституционният съд счита, че в съдебната процедура по задължително настаняване и лечение от изключителна важност за защитата на конституционната ценност на едно лице, каквато е неговата свобода, са личното, и то непосредствено, участие в производството и разпитът му, който трябва да бъде проведен „лично“. Само чрез непосредствен контакт между лицето и съда може да се изгради необходимата увереност в решаващия орган за наличието на кумулативните предпоставки – медицински и социални, обуславящи процедурата по задължително настаняване и лечение. След като присъствието на лицето, чието настаняване се иска, следва да е лично и непосредствено в съдебно заседание, то и участието на експерта трябва да бъде осъществено по същия начин. С оглед важното значение, което има заключението на вещото лице, за вземането на решение от съда е наложително експертът непосредствено да наблюдава поведението и реакциите на уязвимото лице и начина на участието му в съдебния процес. В хипотезата на участие чрез видеоконференция контактът между съда и участниците в производството не е непосредствен, което поставя в риск уязвимото лице, чието задължително настаняване и лечение се искат.
В Решение № 14 от 17.11.2022 г. на КС на РБ по к.д. № 14/2022 г. е посочено още, че в същото време невъзможността за физическо присъствие на място в съдебната зала не позволява на лицето, чието задължително лечение се иска, пълноценно да реализира всички възможности за участие, предоставени му от закона като страна в производството, свързани с достъп и запознаване с доказателствата, възможност за отправяне на доказателствени искания, изразяване на становище по предмета на делото, директен контакт със своя защитник. В допълнение КС приема, че дигиталното провеждане на съдебния процес не би могло да бъде равностойно по своя ефект на присъствено във физическия смисъл съдебно заседание с непосредствен контакт между решаващия орган, от една страна, и лицето, неговия защитник и експерта, от друга. По тези и други съображения КС обявява за противоконституционно чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето като противоречащо на чл. 4, ал. 1, чл. 30, ал. 1 и чл. 56 във вр. с чл. 122 от Конституцията.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.