Неопреодолима сила - форсмажорни обстоятелства
I. Непреодолимата сила/форс мажорът/ се урежда в чл.306 от ТЗ. Тя освобождава длъжникът от отговорност. Основанието за освобождаване от отговорност е невиновна невъзможност за изпълнение на задължението , каквато е налице при непреодолима сила.
1. Непреодолимата сила се изразява в обстоятелства, възникнали след сключването на сделката в резултат на непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер. Това е смисълът на чл.306, ал.2. Следователно, за да има непреодолима сила, трябва да са налице следните признаци: Обстоятелства , възникнали след сключването на сделката. Те да са:
1.1 Непредвидени или непредотвртими от извънреден характер, както и да е налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение
1.2 Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позове на непреодолимата сила /чл.306 ал.1/. Това означава, че освобождаването от отговорност , поради непреодолима сила е възможно само, ако непреодолимата сила е възникнала след сключването на сделката, но преди падежа на задължението. Ако непреодолимата сила е възникнала преди сключването на сделката , ще е налице нищожност , поради невъзможен предмет /чл.26,ал.1 ЗЗД/. Това означава, че тази сделка изобщо няма да породи желаните от страните правни последици.
НАЛИЧИЕТО НА НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА, МАКАР ВЪЗНИКНАЛА СЛЕД СКЛЮЧВАНЕ НА СДЕЛКАТА, НЕ ОСВОБОЖДАВА БЕЗУСЛОВНО ДЛЪЖНИКА ОТ ОТГОВОРНОСТ
II. В негова тежест възниква задължението да уведоми другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите за това вреди. Уведомяването трябва да е в писмена форма - чл.306 ал.3 ТЗ. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира - чл.306 ал.4 ТЗ. Изпълнението на тези задължения се отстрочва във времето, в което е действала непреодолимата сила. Ако тя трае толкова, че кредиторът няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът - чл.306, ал.5. Всеки от тях, кредиторът или длъжникът, може да прекрати договора, само ако той е загубил интерес от него. Никой не може да се позове на загуба на интерес от насрещната страна по сделката. Прекратяването на договора има действие занапред.
III. Не може да се позове на непреодолима сила този, който има парично задължение. Това е така , понеже неплащането не може да се обоснове с невъзможност. Парите не се свършват по силата на правилото, че "родът не погива", а паричните задължения са родови задължения.