Основанията за арест трябва да се съобщават незабавно на задържания, а не едва при обжалването
Автор: адв. Атанас Джонев| обновена юли 2025 г.
Основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита. Недопустимо е задържаният да научва основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред.
Това постанови Съдът на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на съдията от Софийския районен съд (СРС) Мирослав Петров (решението на СЕС виж тук). То е отпреди две години и е във връзка с полицейския арест на 47-годишен мъж, който беше задържан за 24 часа след участие в протестите срещу правителството и главния прокурор през есента на 2020 г.
1. Въведение
Правото на лична свобода и сигурност е сред основните човешки права, защитени както от Конституцията, така и от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Всяко лице, лишено от свобода, има право незабавно да бъде уведомено за основанията за задържане, а не едва при обжалването.
2. Правна уредба
2.1. Конституция на Република България
Чл. 30, ал. 3: „Всеки има право да узнае причините за задържането си.“
2.2. Европейска конвенция за правата на човека
Чл. 5, §2: „Всеки, който бъде арестуван, трябва незабавно да бъде уведомен на разбираем за него език за причините за ареста.“
2.3. Наказателно-процесуален кодекс (НПК)
Чл. 63, ал. 1 и 2: Задържането е допустимо само при наличие на законно основание, което трябва да бъде посочено и мотивирано.
3. Значение на незабавното уведомяване
3.1. Правото на защита .Без информация за причините, задържаният не може ефективно да се защити;
Нарушава се принципът на равнопоставеност в процеса.
3.2. Превенция на произвол .Недопустимо е задържането да се използва като инструмент за натиск или дисциплиниране;
Наличието на ясна, предварително обявена причина служи като гаранция срещу полицейски произвол.
4. Съдебна практика
4.1. Национални решения .СГС и АССГ отменят множество задържания поради липса на надлежно мотивиране в момента на ареста;
Често се установява, че причините се съобщават едва в хода на съдебно обжалване – това е закононарушение.
4.2. ЕСПЧ – Решение по делото Shamayev and Others v. Georgia and Russia. Посочено е, че уведомяването не може да се отлага до съдебното производство, а трябва да бъде непосредствено след ареста.
5. Какво означава „незабавно“
5.1. Веднага след лишаване от свобода . Уведомлението трябва да се извърши устно и/или писмено в момента на задържането;
Задължително - на език, който задържаният разбира.
5.2. Не е достатъчно формално изчитане на правата .Не е достатъчно служебно посочване на „основание - полицейска проверка“ без конкретизация; Трябва да бъдат изброени фактически основания, например: „заподозрян в престъпление по чл. 195 от НК“.
6. Последици при нарушение
6.1. Незаконосъобразност на мярката .Съдът може да отмени заповедта за задържане;
Възможност за иск по ЗОДОВ срещу МВР или прокуратурата.
6.2. Нарушение на права по ЕКПЧ .Може да се подаде жалба до ЕСПЧ;
Република България е осъждана нееднократно за нарушаване на чл. 5 ЕКПЧ.
7. Добри практики при арест
7.1. Уведомление в присъствието на свидетели или с подпис на задържания
7.2. Издаване на протокол, който описва конкретните факти и правна квалификация
7.3. Осигуряване на преводач, ако лицето не разбира български
8. Заключение
Уведомяването за основанията на ареста не е формалност, а основно конституционно и международноправно изискване. Липсата на своевременно съобщение за причините компрометира целия процес и води до отмяна на мярката и евентуално – до държавна отговорност. Правото да знаеш защо си задържан е в сърцето на всяка правова държава.