Преглед на търговски договор преди подписване: 7 клаузи, които могат да струват скъпо на бизнеса
Договорът не е просто документ, който трябва да бъде подписан, за да започне работата. Той е правилникът на отношенията между страните - особено когато доброто разбирателство приключи.
Докато всичко върви по план, неточните формулировки обикновено не правят впечатление. Истинската им цена се вижда при забавено плащане, некачествено изпълнение, пропуснат срок или опит договорът да бъде прекратен.
Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите сключеният договор има сила на закон за страните. Казано по-просто: след подписването написаното в него обвързва страните, дори някоя от тях впоследствие да установи, че не го е разбрала правилно или не е предвидила последиците.
Затова моментът за защита на бизнеса е преди подписа, а не след възникването на спора.
1. Кой всъщност подписва договора?
Първата проверка изглежда очевидна, но често се пренебрегва: с кого точно сключвате договора?
Трябва да бъде установено кое е юридическото лице, кой го представлява и има ли подписващият необходимата представителна власт. В някои случаи е нужно решение на общото събрание, управителен съвет или друг орган.
Името на познат управител или търговска марка не е достатъчно. Важни са конкретното дружество, неговият единен идентификационен код и лицето, което може да го обвърже.
Подписът на човек без необходимата представителна власт може да постави действието на договора под съмнение и да затрудни търсенето на отговорност именно когато това стане най-необходимо.
2. Ясно ли е какво трябва да бъде изпълнено?
Формулировки като „консултантски услуги“, „техническо съдействие“ или „помощ при необходимост“ звучат удобно. При спор обаче могат да се окажат почти безполезни.
Договорът трябва да дава ясен отговор поне на следните въпроси:
Какво конкретно трябва да бъде извършено?
В какъв обем?
На какви технически или качествени изисквания трябва да отговаря?
Как ще бъде доказано изпълнението?
Ако предметът е описан общо, всяка страна може да вложи в него различно съдържание. Изпълнителят ще твърди, че е свършил договореното, а възложителят — че е очаквал съвсем друг резултат.
Колкото по-малко яснота има в началото, толкова повече място остава за спор накрая.
3. Колко струва и кога се плаща?
Посочването на една сума не решава всички въпроси. Трябва да е ясно дали цената включва ДДС, транспорт, материали, командировъчни и други допълнителни разходи.
Важно е да бъдат уредени и:
падежът на плащането;
условията за издаване на фактура;
размерът и предназначението на аванса;
плащането на отделни етапи;
документите, срещу които се плаща;
последиците при забава.
Изразът „плащане след приключване на работата“ изглежда разбираем само докато не възникне спор кога точно работата е приключила.
Ако този момент не е определен, едната страна може да смята плащането за просрочено, а другата - че задължението още не е станало изискуемо.
4. Реалистични ли са сроковете?
Един краен срок невинаги е достатъчен. При по-сложна работа е разумно изпълнението да бъде разделено на етапи с междинни срокове, конкретни отговорници и начин за отчитане на напредъка.
Трябва да бъде уредено и какво се случва, когато изпълнителят не може да продължи поради липса на документи, информация, достъп или съдействие от другата страна.
Иначе се стига до познатата картина: възложителят твърди, че изпълнителят закъснява, а изпълнителят отговаря, че не е получил необходимото съдействие. Договорът мълчи, срокът тече, а спорът вече е започнал.
5. Кога работата се счита за приета?
Много договорни спорове се свеждат до един прост въпрос: приета ли е извършената работа?
Добре изготвеният договор трябва да предвижда ясна процедура:
подписва ли се приемо-предавателен протокол;
кой има право да го подпише;
в какъв срок могат да бъдат направени възражения;
как се описват и отстраняват недостатъците;
кога мълчанието се счита за приемане;
какво се случва при необоснован отказ от приемане.
Без такава процедура изпълнителят може да твърди, че е предал всичко, а възложителят — че не е получил договорения резултат. Истината остава някъде между имейлите, разговорите и неподписаните документи.
6. Справедливи ли са неустойките и отговорността?
Неустойката трябва да насърчава точното изпълнение и да обезщетява вредите от нарушението. Тя не бива да се превръща в средство за неоправдан натиск.
Преди подписването трябва да се провери:
при какво нарушение се дължи;
върху каква сума и за какъв период се изчислява;
има ли максимален размер;
може ли да се търси обезщетение над неустойката;
предвидена ли е отговорност и за двете страни;
съразмерни ли са последиците от сходни нарушения.
Чл. 92 ЗЗД допуска намаляване на прекомерната неустойка при предвидените в закона предпоставки. При търговските сделки между търговци обаче трябва да се отчита и ограничението на чл. 309 от Търговския закон.
Затова не е разумно неблагоприятната клауза да бъде подписана с надеждата, че съдът по-късно непременно ще я поправи. Съдебният процес не е гума за изтриване на лош договор.
7. Как се излиза от договора?
Всеки договор трябва да предвижда не само как започват отношенията, но и как могат да приключат.
Необходимо е ясно да бъдат разграничени:
прекратяването с предизвестие;
развалянето поради неизпълнение;
прекратяването при обективна невъзможност;
последиците за извършената работа и платените аванси;
връщането на документи и имущество;
действието на клаузите за поверителност след прекратяването.
Особено внимателно трябва да се преглеждат клаузите, които позволяват на едната страна да прекрати договора незабавно, а обвързват другата с дълъг срок на предизвестие или значителна санкция.
Договор без ясен изход може да се окаже лесен за подписване и трудно поносим за прекратяване.
Правният преглед е управление на риска
Предварителният правен преглед не може да гарантира, че никога няма да възникне спор. Той обаче може да премахне неяснотите, да разпредели отговорностите и да осигури работещ механизъм за реакция, ако отношенията между страните се влошат.
Цената на прегледа е предварително известен и управляем разход. Цената на неподходящо подписания договор може да бъде неполучено плащане, дължима неустойка, блокирана дейност или съдебен спор, продължаващ с години.
Договорите се подписват с доверие. Изготвят се с мисъл за момента, в който доверието вече може да не е достатъчно.
Не чакайте криза. Инвестирайте в правна сигурност.
Адвокат Атанас Джонев предоставя правна помощ при изготвяне, преглед, изменение и прекратяване на граждански и търговски договори, както и при преговори и договорни спорове.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.