С какви средства се доказва законността на доход по иск за отнемане на незаконно придобито имущество от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество?
Състав на ВКС разяснява, че когато ответник по иска за отнемане на незаконно придобито имущество твърди, че е реализирал доход от извършвани от него търговски продажби и доставки в или извън търговски обект, а твърденията му се оспорват от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, той носи доказателствена тежест да докаже твърденията си. Това според магистратите означава ответникът да подкрепи твърденията с писмени доказателства за търговска и данъчна регистрация, разрешителни и счетоводна отчетност, когато такива се изискват от закона, или с други документи, от които се установява извършването на дейността, включително с документи, съставяни от съконтрахенти по търговските сделки. Търговската дейност може да бъде извършвана и без да са спазени нормативните изисквания, включително и без снабдяване с необходимите за извършването ѝ документи, включително когато такива няма съставени или съставените са в нарушение на изискванията за счетоводна отчетност. Това само по себе си не прави получените доходи незаконни по смисъла на ЗОНПИ освен в случаите, когато законът изрично забранява извършването на конкретната търговска дейност. На доказване подлежи не търговската дейност, а конкретната дейност, при извършването на която ответникът е получил доходи. При липса на писмени доказателства, както и в случаите, когато съставените такива са в нарушение на изискванията за счетоводна отчетност, е възможно доказването да бъде осъществено и с гласни доказателства. В тези случаи съдът следва да извърши преценка на гласните доказателства с оглед на останалите събрани по делото доказателства в установяване на твърденията на ответника за доходи от търговската дейност, като прецени и причината за допуснатите нарушения на изискванията за счетоводна отчетност. В определени случаи ответникът може да установява извършената от него търговска дейност и само с гласни доказателства, като съдът ще трябва да прецени тяхната достоверност въз основа на всички данни по делото, като вземе предвид отношенията между ответника и свидетелите, възможността същите да са възприели фактите по дадените показания, способността им да анализират възприетото, нивото на познанията им, съществуващите между показанията на различните свидетели, а и в самите показания противоречия, тяхната степен на конкретност и други. При това съдът задължително трябва да извърши преценка дали тези показания, включително обсъдени във връзка със съставените документи в нарушение на счетоводната отчетност, са достатъчни, за да може въз основа на тях да направи достоверен извод за получения от дейността брутен доход и за това каква част от него остава за ответника след приспадане на необходимите разходи за нея. Наред с гореизложеното, според Решение № 277 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 1900 / 2023 г. законен доход не е целият брутен доход, получен от ответника от търговската дейност, а само този, който се получава след приспадане на необходимите разходи за нея. В случай, че свидетелските показания не са достатъчни да установят тези факти, то съставените документи в нарушение на изискванията на счетоводната отчетност не могат да докажат получаването на законен доход, който да послужи за придобиване на имущество.
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.