ШУМ ОТ СЪСЕДИ - АДЕКВАТНИ МЕРКИ

Шумът и шумовото “замърсяване” на околната среда представляват един от големите екологични проблеми на нашето време.

От физична гледна точка шумът представлява звук, състоящ се от тонове, чиито честоти и интензитет имат случаен характер. Нивото на шума се измерва в децибели.

От хигиенна гледна точка шум е всеки звук, който действа неблагоприятно върху здравето, нарушава отдиха, смущава контакта на човека с околната среда.

ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ  ЗА ШУМА  СА  В   ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА  

Целите на този закон са за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум се постигат чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

1.Всяка една община приема наредба за обществения ред, в която посочва допустимото време и условия за вдигането на шум. Според тази на Столична община/НАРЕДБА  ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД НА ТЕРИОТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА/ има няколко случая, когато може да се вдига шум и които не се различават по същество от тези, посочени в наредбите на другите общини. А именно:

1.1 За задоволяване на  битовите потребности - строителни, монтажни или ремонтни дейности,  само от 08.00 до 14.00 часа и от 16.00 до 22.00 часа.             

Важно: Трябва да се уведомят  за това съседите най-рано 24 часа преди започване на работата.

1.2 Собственик на търговски обект (заведение, клуб, дискотека и др.), който се намира до 30 метра от жилищна сграда, може с дейността си да вдигам шум до 22.00 часа.  

Не по-малко обществено значим се явява проблемът с    ШУМА ОТ СТРОЕЖ/И И ЗАВЕДЕНИЕ/Я  ,   

който много хора са принудени да търпят. Органите, разглеждащи сигналите от шум в двата случая са различни. Жалба във връзка със строително-ремонтни дейности извън рамките на сградата трябва да се подаде до Регионалната здравна инспекция, която е компетентна да измери нивата на шум. В тази хипотеза кметът на общината или упълномощени от него длъжностни лица в много от случаите нямат правомощия да реагират съгласно съответните наредби за обществения ред на територията на общините, а районните администрации също не разполагат с подобни правомощия. Така например, Наредба №1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на Столична община възлага изрични правомощия на определени от кмета длъжностни лица само що се касае до шум, предизвикан от производствена дейност, шумни увеселения в жилищни сгради, както и ремонтни дейности, извършвани в рамките на самите сгради. Подобна законова конструкция отново води до  нонсенсът - липсва институция, която да реши ефективно проблема. И тук най-ефективният изход от положението е в разписването на законови правомошия за кметовете на общини или районните администрации като институции, тъй като те стоят най-близко до хората, познавайки спецификата на локалната обстановка. Шумът от заведенията в столицата се контролира от Столичен инспекторат. Това е контролният орган и в другите градове, където са създадени инспекторати към съответните общини – Пловдив, Варна и др. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община търговците – физически и юридически лица, са длъжни да представят в общината заявление за работно време. При констатирани отклонения от заявеното работно време, търговците подлежат на санкции. Чл. 36 ал. 3 от цитираната наредба постановява, че „при неспазване на работното време, вписано в съответните информационни масиви, свързано с нарушаване на спокойствието на гражданите, на виновните лица се налага глоба от 300 до 2 500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лв.”

1.3 С музикални инструменти , репетиране и  преподаване за времето от 08.00 до 14.00 часа и от 16.00 до 22.00 часа.

1.4 За Строителите и това  се налага на извършването на строително-монтажни работи (СМР), не може да вдига шум между 22.00 и 08.00 часа в работните дни. А по време на празнични и почивни дни 21:00 ч.  до 09:00 ч.  и от 14:00 - 16:00 ч. напълно забранени. Изключение има само в случаи на аварии, бедствия и наложително непрекъсване на работната дейност, след разрешение от кмета на района, където се намира строежът. 

1.5 За пиротехнически изделия (фойерверки, заря, пиратки и др.), разрешени има до 22.00ч. за празнуване на  национални и официални празници;

1.6 до 21.00ч. (лятно време) и 20.00ч. (зимно време) за провеждането на концерти, театрални, музикални постановки на открито - митинги и събрания; сватби, фирмени тържества; спортни събития и др. 

1.7 ШУМ ОТ АЛАРМА/И

Повечето от гражданите, принудени да търпят включващите се безконтролно аларми на коли подават оплаквания до полицията. Оттам обаче вдигат рамене и твърдят, че не могат да направят кой знае какво по въпроса. Обикновено на сигнала на гражданите се отзовава патрул, който разпитва на място в района на кого е собственост автомобилът. В много от случаите собственикът или не може да бъде установен, или ако все пак бъде открит, се оказва например, че колата все още се води на предишният й стопанин, а последващият приобретател не е благоволил да прехвърли собствеността й на свое име пред нотариус, в КАТ и в общината. Другият проблем, който възниква в конкретния случай, е свързан с факта, че автомобилът е неприкосновена частна собственост. Подобно на хипотезите с жилището, за да се влезе в автомобил, органите на реда следва да притежават нарочно за целта прокурорско постановление, въпреки че има сигнал за нарушаване на обществения ред.

Ако собственикът в крайна сметка бъде установен, тук започва колизията на правомощия на органите на полицията и тези на общината в конкретната област. Служби, определени от кмета на общината отговарят за правилното използване на алармените инсталации. Глобите по посочения член варират от 20 до 150 лв., а актовете за установяване на административните нарушения би трябвало да се пишат от службите, определени от кмета. Съвсем друг е въпросът, че с налагането на глоба и то последваща, проблемът няма как да бъде разрешен. Какво, обаче, се случва, когато топката е в полето на общината и от нея се чака реакция по разглеждания проблем? По принцип с такива правомощия би трябвало да бъдат натоварени  дирекциите за обществен ред и сигурност към съответните общини. Кметовете на много общини, обаче, не са издали изрични заповеди в този смисъл, с които да упълномощават конкретни служби на тяхно подчинение да извършват подобен контрол. Много от службите за обществен ред и сигурност към общините пък директно избягват намесата по сигнали на граждани в такива случаи, като твърдят, че в наредбата за обществения ред на съответната община, в която са разписани правомощията им, никъде няма изричен текст, който да им вменява изрична компетентност спрямо проблемите с алармените инсталации. Т.е. намират оправдание за бездействието си в липсата на изричен законов текст.

1.8  За всички останали случаи (организиране на приятелски партита, слушане на силна музика вкъщи и др.) важи основното правило – вдигане на шум в  рамките на допустимото време от 08.00 до 14.00 часа и от 16.00 до 22.00 часа.

КЪДЕ И КАК ДА СЕ СИГНАЛИЗИРА КОГАТО НЯКОЙ ВДИГА МНОГО ШУМ

2. Забранява се на съседите да извършват в своето жилище дейности или действия, които създават безпокойство за другите, живеещи в съседство, по-голямо от обичайното/чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС/

2.1 Когато лицето, вдигащо шум е собственик, обитател или наемател на етажната собственост,  оплакване до управителния съвет на сградата, който съставя  протокол за извършеното нарушение. Ако етажната собственост няма управителен съвет, протоколът се съставя от домоуправителя и двама       собственици  или ползватели от сградата. В него се вписват данните на виновното лице, описание на нарушението, както и времето и датата на извършването му. Протоколът се съставя в три екземпляра – по един за нарушителя, председателя на управителния съвет/домоуправителя и един за общинската или районна администрация, където ще се подаде сигнала за нарушението. 

Важно: Глобата, която се налага за вдигане на шум е в размер от 200 до 700 лв., когато нарушителят е физическо лице., когато е юридическо лице и на еднолични търговци имуществената санкция  е в размер на от 500 до 3000 лева   . При повторно нарушение физическите лица  се наказват с глоби от 700 до 1500 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 3000 до 7000 лв. - чл.33  от ЗЗШОС.  

2.2.1  Живущите в съседство с шумни съседи имат една опция, в случай, че незачитането на шумовите норми е системно и молбите и увещанията към нарушителите не са дали необходимия резултат. Тук става дума за

ПРИНУДИТЕЛНО ИЗАВАЖДАНЕ ОТ ЖИЛИЩЕТО . 

Редът и условията за извършването на тези крайни мерки са регламентирани в Закона за собствеността (ЗС) и Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), независимо  дали нарушителите са наематели или собственици. Съгласно член 45 от ЗС наемател или собственик може да се извади за срок до 3 години от сградата, ако системно нарушава правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата, както и добрите нрави. Законодателят, обаче, поставя изискване собственикът или наемателят да е бил предупреден писмено от управителя на Етажната собственост (ЕС), че ще бъде изваден от сградата, и въпреки предупреждението не е прекратил нарушението. Следващата стъпка е  решение на общото събрание на етажната собственост, взето с обикновено мнозинство най-малко 75 на сто от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя. За изваждане на наемател е нужно мнозинство от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост. Правилата за провеждане на събранието са разписани в ЗУЕС. Собственикът или ползвателят не участват в гласуването, но разполагат с възможността да искат отмяна на решението, като го обжалват пред съответния районен съд. Когато решението за изваждане на обитател бъде потвърдено и влезе в законна сила, управителят на ЕС може да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на член 410 от ГПК и изпълнителен лист, на базата на който да започне съответното принудително изпълнение посредством съдебен изпълнител.

2.2.2    СЪДЕБНО ИЗВАЖДАНЕ НА НАЕМАТЕЛ/СОБСТВЕНИК  ОТ СГРАДАТА 

Съществува и друг ред за изваждане на наемател или собственик от сградата, който е регламентиран в член 235 от ЗЗД. Разликата с режима по ЗС и ЗУЕС тук се корени в това, че не е необходимо решение на общото събрание на етажната собственост, а единствено решение на съда. Освен това не е необходимо в този случай да се доказва системност на нарушенията, възможно е то да е само едно, но да е достатъчно тежко, като преценката за това се взема от съда.

ДРУГИ ОРГАНИ, КЪМ КОИТО МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ, КОГАТО ШУМЪТ СТАНЕ НЕДОПУСТИМ И СИЛЕН  

2.2 Служителите на МВР- на телефон 112

2.3. Полицаите идват и проверяват на място подадения сигнал. Ако шумът е над позволеното и е след законово допустимото време, полицаите предупреждават нарушителя да намали шума или ще последва съставяне на акт за административно нарушение при повторното им идване на адреса.

Важно: При пристигане на адрес, служителите на МВР проверяват самоличността на лицето-нарушител на обществения ред. Ако е непълнолетен, се викат неговите родители или законни представители, които поемат отговорността за силния шум. Проверява се тяхната самоличност и ако последва съставянето на акт, той се издава на името на единия от тях.   

ОСПОРВАНЕ НА СЪСТАВЕНИЯ АКТ СРЕЩУ ШУМ

3. Имате право на  жалба до 3 дни след издаване на акта пред съответните контролни органи, които са го съставили. 

3.1 Измерването на шума се извършва с уред наречен децибелометър/шумомер. Това е единственият начин да се докаже надвишаване на допустимите норми на шума. Ако произведения шум не е толкова силен, имате право да откажете подписването на акта, съставен от  контролните органи и да бъде оспорен . Съществено значение има моментът дали идвайки на проверка, органите са отчели с уред силата на шума.  Ако не, това би било вероятна причина актът да бъде отменен.   

Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя.  Източник