Замяна на владение
1. Определение и същност на владението
Владението е фактическа власт върху вещ (например имот), съчетана с намерение да се владее като свой. То е факт, а не юридическо право, и не може да бъде предавано чрез договор.
2 Защо не може да се замени владение
Чрез договор за замяна могат да се прехвърлят само права, а не фактическо състояние. Опит за „замяна на владение“ би бил правно безсмислен – владението не е правна категория, а фактически обвързаност.
3.Когато става дума за прехвърляне – правен инструмент е договорът за замяна
Замяна на вещно право или собственост се осъществява чрез договор за замяна — това е двустранно задължително съглашение за взаимно прехвърляне на права. При този договор задълженията са синелагматични — при неизпълнение единият може да върне всичко, като не се стига до формално купуване.
Нотариалните изисквания са задължителни, включително заверка и вписване за имотните сделки.
Владението може да стане основание за собственост по давност – добросъвестно за 5 години, а недобросъвестно – за 10 години.
4. Допълнителен контекст – придобивната давност (владение към собственост)
Владението може да стане основание за собственост по давност – добросъвестно за 5 години, а недобросъвестно – за 10 години.
Присъединяване на чуждо владение при наследяване е възможно по чл. 82 от Закона за собствеността, но пак става въпрос не за договорна замяна на фактическо владение, а за признание на фактическо състояние в юридическо отношение
Кратко обобщение
„Няма „замяна на владение“ – защото владението е реален факт, а не право. Прехвърлянето е допустимо само когато става въпрос за вещно право — чрез договор за замяна или придобиване по давност.“
Автор: адв. Атанас Джонев
Настоящата статия има за цел да очертае основни права и не представлява правен съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Изложението няма за цел да посочи в пълнота спецификите на разглежданата материя. За конкретна правна помощ следва да бъде поискан съвет от специалист. Авторът на статията не носи отговорност за предприемането на каквито и да е правни действия въз основа на съдържанието й.